Най-голямата разлика между традиционния театър и сетивния Лабиринт е фактът, че при последния няма сцена и всъщност… няма публика. Зрителите се превръщат в участници, които влизат един по един в Лабиринта и предприемат сами своето лично пътуване по предварително подготвена пътека. Така те стават главни герои в „пиесата“ и посещават сетивни „гнезда“, обитавани от „пазителите на Лабиринта“, които довеждат до тях избрани послания по един много личен начин.
Изграждането на Лабиринта от неговите създатели съ-творци се предхожда от процес, в който те заедно откриват мястото, където той възниква и заедно изследват човешките възприятия, както и различните модели за създаване на сетивно въздействие. Структурата на окончателния Лабиринт идва като резултат от един творчески процес, състоящ се от игри и задачи, работа със сънища, символи и архетипи.
Лабиринтът никога не закъснява, Лабиринтът идва винаги навреме.